Горски дом Трявна има удоволствието да предложи на своите гости меню с гозби от забравена стара българска кухня, специално подбрани с помощта на известната кулинарка Пенка Михова. При нас можете да опитате забравени гозби от времето на вашите баби, които са характерни за бълкарската кулинарна традиция от Трявна, Габрово и от всички краища на страната и да се насладите на подбрани вина от българските сортове грозде.
Заведението на Горски дом Трявна е прекрасно място за отпразнуване на Вашите семейни и професионални празници сред уединението на природата. На гостите на Горски дом Трявна предлагаме внимателно подбрано меню, специална украса и индивидуални интериорни решения при отпразнуване на рожден ден, кръщене, сватба или друг семеен празник.
Имаме удоволствието да представим нашите специални предложения, които ще намерите при посещение в Горски дом Трявна:
Виртуален изглед
Предлагаме ви текст от книгата на Пенка Михова „Когато душата похапва в „Параклиса“, който най-точно представя забравената стара българска кухня, която се опитваме да възродим и да ви представим:
„Особеностите на нашенската кухня са много. Ето ви някои от тях, придружени с препоръки и емоционални „(под)плънки“. И нека душата ви после говори!
* Кухнята ни е сезонна – съжалявам, да, така е!
* Това е кухня само с пресни продукти – например сложат в рибената чорба прясна риба и почваш да се чудиш какво още има, та е така вкусна и неповторима, а то – нищо друго – само много прясна риба.
* Примитивна, затова надеждна и вярна, готварска техника – жар, сач, пръстена пещ, огнище, керемиди, сгорещен камеи, глинени съдове.
* Топлинната ни обработка е била:
- варене за бедните на вода продукти, за месата на възрастните животни, за житата и варивата;
- задушаване на умерен огън с вода или мазнина – под капак за меса, бедни на вода, зеле, бобови култури, картофи, лук, моркови, целина, репи и др.;
- печене на силен огън за кратко време на месо от млади животни и по-водни зеленчуци, плодове и продукти с много вода.
- пържене – само когато е необходимо, за кратко, с добавка на вода, бульон, домати.
* Никога не забравяйте, че месните гозби се приготвят със собствена мазнина, затова по традиция, когато готвим тлъсти меса, те се задушават „в себе си“.
* Когато готвим крехки меса (крехнини) – агне, пиле, риба, или зеленчуци като грах, зелен боб, гъби, листни зеленчуци, използваме млечни масла – чисти, пресноосолени или претопени.
* Българите не ядем люто – то не е наш „патент“ – допълнително го поднасяме самичко на трапезата или в туршийка.
* Не ръсим миризмичките на поразия – само при задушаване слагаме силни подправки – бахар, дафинов лист, черен пипер.
* При варивата употребяваме чубрица, джоджен, копър, магданоз, целина, мащерка, риган.
* Не използваме често брашното – рядко правим гозба само с него, иначе го слагаме препечено, но само по лъжша, за да събира частите на цялото.
* Винаги съчетаваме или готвим продуктите с мляко и с млечни продукти.
* Готви се първо на силен, а след това на слаб огън.
Днес от това родно и природно приготване на храната не е останало почти нищо. Затова реших, докато нашите деца и внуци не са забравили съвсем за бащината къща, да го направя, покажа и напиша, а след това да поплача – от болка от радост. Тук-там, вместо точните грамажи и литражи, ще ви разказвам – за вас небивалици, за мен – истини. За това как ми трепти и подскача душата, какво е за мен всекидневната българска кухня…
Обръщах се за помощ към бабите си – дали са били българки, прабългарки, славянки, бактрийки, хуно-гонд-урийки, арийки, буржданки, баски и т.н., и т.н. – нека спорят изследвачите и историците. Били са обаче със сигурност мъдри и горди. Топнете пръсти и устни в тази мъдрост и в тази гордост. И няма никога, ама никога да забравите тръпчивия им вкус.“
