Скътано сред непристъпните някога лесове на Балкана, там някъде между Габрово и Трявна едно малко село с красиво име – Боженци, живее и днес своята многовековна история. До Боженци може да се достигне с автомобил през Габрово или по туристическата пътека, лъкатушеща сред вековни гори, от Трявна до Боженци, с продължителност на прехода 2 ч.

Времето на заселването му се губи в легенди и предания отпреди 600 години. По хълмовете около селото има следи от стар римски път, който води към Балкана и е свързвал римския град Никополис ад Иструм с Августа Траяна (Стара Загора) и с Тримонциум (Пловдив). Местностите наоколо носят прастари имена – Юрта, Асеневи и Цареви ливади, Куманското, Латинското, Манастирското – все имена на отдавна забравена древност.

Това е едно от малкото селища, запазили образа си в непокътнат вид от периода на Българското възраждане. През 1964 г. то е обявено за архитектурно-исторически резерват. Тук сякаш времето е спряло преди 150 – 200 години. Попаднете ли веднъж в Боженци, ще потънете в един друг свят, свят на някакъв особен вид безвремие, в един свят, който ще ви пренесе назад в миналото с двукатите и трикати чардаклии къщи, с тежки плочни покриви, с тесните, стръмни калдъръмени улички, с църквата, с училището. Всичко тук носи полъха на едно отминало време, когато българската духовност се възражда за нов живот.

Само няколко крачки и вече сте на мегдана – най-ниската, равна и просторна част от селото, пресечена от река Божанка. Тук е Етнографският музей, където могат да се видят предмети от бита на българина през ХVІІІ и ХІХ в. и вътрешното обзавеждане на боженската селска къща.

От мегдана, близо до механата, тръгва стръмна калдъръмена уличка, която ще ви отведе до “Менгемата” – работилница с преса за изстискване на восъка със свещолеярна (1815 г.) – една от трите, запазени до днес в България. Още няколко крачки – и сте пред един от най-типичните възрожденски архитектурни паметници в селото – къщата на Дончо Попа, богат търговец и дарител.

Ако решите, влизайки в селото веднага да свиете вляво, по първата стръмна уличка край сградата на училището, строено през 1872 г. от Уста Генчо Кънев от Трявна, ще се озовете на най-високата част от селото. Тук е трикорабната църква “Св. пророк Илия”, строена през 1839 – 1840 г., а в двора е килийното училище.
Тук се намират творческите бази на музикалните дейци, на художниците, на архитектите.

Tags: архитектура, боженци, музей, паметник