Боженци
Скътано сред непристъпните някога лесове на Балкана, там някъде между Габрово и Трявна едно малко село с красиво име – Боженци, живее и днес своята многовековна история. До Боженци може да се достигне с автомобил през Габрово или по туристическата пътека, лъкатушеща сред вековни гори, от Трявна до Боженци, с продължителност на прехода 2 ч.
Времето на заселването му се губи в легенди и предания отпреди 600 години. По хълмовете около селото има следи от стар римски път, който води към Балкана и е свързвал римския град Никополис ад Иструм с Августа Траяна (Стара Загора) и с Тримонциум (Пловдив). Местностите наоколо носят прастари имена – Юрта, Асеневи и Цареви ливади, Куманското, Латинското, Манастирското – все имена на отдавна забравена древност. Виж повече
Габрово
Историческият музей – Габрово – експозиция “Дечкова къща”
Дечковата къща се намира в центъра на Габрово, в непосредствена близост до църквата “Св. Троица”. Строена е преди 160 години. Днес я наричат “къщата на спомените”, защото тук, с много вкус и финес, е подредена красива музейна експозиция, посветена на габровския градски бит от края на ХІХ и началото на ХХ в. Това е свят с дискретен чар на виенска мебел и красиви предмети, донесени от различни краища на света. В тази къща музей цари красота, спокойствие и уют. Виж повече
Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”
Разположен на 8 км южно от Габрово, АЕК “Етър” показва стопанското развитие на Габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ и ХІХ в.
Техническите съоръжения на вода – воденици, тепавици, струг за гаванки, точило, гайтанджийска одая – дават представа за находчивия и практичен ум на балканджията при използване силата на водата. Виж повече
Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“
Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година.
До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм. Представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор – забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. Виж повече
Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа
Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” е уникален историко-архитектурен резерват, който по неповторим начин съчетава красивата старопланинска природа и историческите паметници, свързани с важни събития от българската история. Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци. Виж повече
Дряново
Дряново е разположен на 20 км от Габрово и на 20 км от Трявна. От Трявна до Дряново се стига по живописен път през с. Царева ливада или по жп линията Трявна – Велико Търново.
Музейна експозиция “Колю Фичето – живот и творчество”.
С фотоси и макети са представени най-забележителните строежи на възрожденския майстор Колю Фичето, роден в Дряново. Виж повече
Дряновския манастир “Св. Aрхангел Михаил”
Манастирът е основан по времето на цар Калоян (1197 – 1207 г.). През вековете той е средище на просвета и култура. Играе важна роля в подготовката на Априлското въстание. Тук на 26 април 1876 г. е обградена четата на поп Харитон. След деветдневна битка с турска войска голяма част от четниците загиват, а манастирът е разрушен и опожарен. Частично е възстановен през 1877 г., а напълно – през 1890 г. Виж повече